Веднъж вече споменах, че в Китай има няколко вида консервирани яйца тук.
Сега ще кача само няколко снимки на различни китайски консервирани яйца за съставяне на обща представа, а в следващи публикации, ще разгледам подробно, вид по вид, поне тези, които аз съм виждала.
Консервирани яйца могат да се купят от супермаркета както в по-големи кутии, така и в опаковки по едно. В по-подробните постове това ще стане по-очевидно, но солените яйца се продават опаковани с черупката си, чаените са обелени и готови за консумация, а "черните" имат слой от някаква смес върху черупката:
Яйцата вече обелени и разрязани. Бялото е соленото, кафеникавото, чаеното, а най-тъмното, "черното":
Така поставени едно до друго чаеното и "черното" яйце изглеждат доста различно, но в началото, когато за пръв път се сблъскваш с концепцията за подобни яйца, ако не ги виждаш така директно едно до друго, може да се бъркат:
Чаено яйце:
Солено яйце:
"Черно" яйце:
Повече в отделните публикации за всеки вид, които ще се появят в бъдеще.
Т.н. на китайски "тиебан" са особен за нашите стандарти вид ресторанти. Въпреки, че в момента са доста широко разпространени в Китай (или поне в Тиендзин, където бях аз) всъщност са корейски. Там учат много корейци, но доколкото знам китайците също ги харесват. Тяхната особеност се корени във факта, че в средата на всяка маса има нещо като метална дупка, която е покрита с капак, когато не се ползва ( ресторантите, което предлагат "тиебан" обикновено предлагат и нормална кухня). А когато си поръчаш "тиебан" съответно капакът се вдига, носи се една специфична метална купа, пълна с тлеещи въглени и се поставя в центъра на дупката в масата. Отгоре се поставя метален капак с малки дупчици, полят с мазнина и се включва абсорбаторът, който също присъства на всяка маса. Сервира се поръчаното, което за "тиебан" е сурово и може да е вид месо или зеленчуци. Клиентите сами го поставят на металната плоча да се пече и след това го консумират със съответните сосове, а понякога и листа от маруля (при снимките ще обясня защо точно листа от маруля). Цените при този вид ресторанти зависят от самия ресторант и доколко е луксозен той. Има обикновени ресторантчета, които предлагат "тиебан" на съвсем достъпни цени.
Подготовка за "тиебан", марулята и месото са донесени, капакът е вдигнат и очакваме въглените:
Така изглежда дупката в средата на масата, преди да сложат в нея въглените:
Във всеки корейски ресторант в Китай, още с настаняването и менюто, се носят и поне няколко вида "сяо чъ", дребни неща за хапване и чаша чай за пиене:
Поръчаното месо винаги се носи заедно с маруля. По принцип се счита, че месото, опечено на "тиебан" се яде потопено в един или няколко соса и увито в маруля.
Един от сосовете:
Въглените са донесени и металната плоча, залята с олио е поставена, печенето може да започне:
Друг от сосовете. Виждат се и част от абсорбатора:
"Сяо чъ-тата", донесени още в началото с менюто. Обикновено дори и в един и същи ресторант ги сменят периодично. В случая на преден план някакъв вид люта тиква от туршия, тъмно зеленото са водорасли (доста дълго ядях сандвичи с такива и се чудех защо сандвичите ми удрят на тиня, докато един ден не разрових сандвича,не измъкнах едно водорасло, не осъзнах, че е водорасло и не започнах да им казвам да не ми слагат от тях), до него зеле, зелено и лилаво, нещо странно, което обаче е вкусно, нищо,че не знам какво е, люти моркови и краставички и бобени кълнове (също много вкусни).
Печенето вече е започнало. На заден план виждате някаква подправка на прах:
Когато по "тиебан"-а залепнат прекалено много неща, се вика сервитьора и той го сменя. Понякога сами минават и оглеждат и ги сменят.
В заключение, едно лично наблюдение, за китайците, когато месото се зачерви, дори малко, то е прегоряло, те го обичат опечено, но в никакъв случай препечено.
Преди няколко дни, пътувайки в един
обикновен български влак, се хванах, че изпитвам невероятна носталгия по
скоростните влакчета по линията Пекин – Тиендзин и това определи, че скоро ще
пиша за тях.
Особеното в случая е, че не ми липсва
скоростта, лукса или качественото обслужване, а самото усещане.
Да влезеш в чакалнята на ЖП гара в многомилионен
китайски град изобщо не може да се сравнява с влизането в наша гара.
На входа проверяват багажа, като не
летище, а после обикновено има ескалатор и пред теб се ширва огромна, несъпоставима с мащабите на нищо в България,
чакалня.
В нея симетрично от двете страни са
разположени изходите за влаковете, които напомнят гейтовете за самолети на
голямо летище. Когато времето наближи пред съответния изход се трупа опашка,
отново също както при качване в самолет. Минава се проверка на билетите,
обикновено си избираш дали да се наредиш на опашката с автомата, който ги
проверява или при някой от стюардите или стюардесите. След това излизаш през
прозрачни врати и изведнъж те изпълва невероятно усещане за простор. Перонът е
ниско долу, за да стигнеш до него се качваш на ескалатор или слизаш по стълби.
Височината е голяма, наколо също много ниско долу са разположени други перони и
влакове, огромната сграда е зад гърба ти, не я виждаш,не я усещаш, просто си
плуваш в пространството, слизайки от голямата височина и излизайки от огромната
сграда на път за влакчетата, със съвсем нормални габарити. Обичам това усещане.
Дори, когато съм тичала, за да хвана влака и едва балансирам на ескалатора със
заети от багаж ръце, пак ми харесва,пак
ме сепва и ме изпълва с възторг.
Щом слезеш, намираш вагона и мястото си и
пътуването започва.
Влакчетата, естествено са нови. Над двата
изхода на вагона има елекронни табла, които показват скоростта в момента,
температурата навън, номера на вагона и
дестинацията на китайски и английски.
На
всеки пътник се полага безплатно малка бутилка минерална вода от Тибет, която
се взима предварително, още в чакалнята. Отделно по време на пътуването минават
стюардеси и предлагата закуска или сувенири, свързани по някакъв начин с влакчето
– механични скоростни влакчета, ключодържатели с формата на локомотива на
влакчето, фенерчета с формата на влакчето и всевъзможни други подобни, които не
са особено скъпи, ключодържателите например са по два български лева.
По време на пътя, скоростта изобщо не се
усеща. Единствено, когато погледнеш през прозореца, осъзнаваш, че дърветата и
сградите се сменят доста по-бързо от нормалното. Малко преди пристигането
минава стюардеса с голям чувал и събира отпадъците от всички. После слизаш,
вървиш по перона, ескалатор и отново невероятно огромен подземен етаж на гарата
поема всички пристигащи и ги води към някой от изходите, където също се
проверяват билетите. Едва тогава можеш да продължиш към метрото, автобусните
спирки или стоянката на такситата.
Перонът:
Местата, където ще спре вратата на даден вагон са означени, за да знаят хората къде да чакат:
Часът е 6.38 сутринта, влак № С2202, седми вагон, дестинация Тиендзин -Пекин Юг(текстът с йероглифи, всъщност той тече по таблото в случая се вижда само втората му част - Пекин Юг)
И на английски:
Пътуването започва с нормална скорост, 90 км/ч:
И тя бавно започва да се вдига:
Температурата отвън е 23 градуса:
И на английски:
Скоростта продължава да расте:
И расте:
Скоростта се усеща само когато погледнеш през прозореца и се опиташ мислено да я съпоставиш със скоростта, с която се сменят обектите зад стъклото с обикновен влак:
Пристигаме в гарата. Виждат се други скоростни влакчета:
