неделя, 25 септември 2011 г.

“Извънземната” опера на Пекин


Строителството на Националния център за сценични изкуства на Пекин приключва в края на 2007 година. Той е разположен в самия център на града, точно зад сградата на Народното събрание на Китай и на няколко минути път от Тиананмън.
За „новата опера” на Пекин чух почти случайно, половин   година след като се бях върнала от Китай през 2007 година и се почувствах жестоко излъгана и изумена, че не съм я видяла. Казаха ми къде се намира, намерих я първо в Гугъл Земя, после и в уикипедия и разбрах, че по времето, когато аз съм била там още са я строели (аз се прибрах в края на ноември, тя е открита през декември) и това обяснява, защо не знам за съществуването и.
Да я видя за пръв път на живо успях едва през  юни 2010 година, но пък чакането си заслужаваше. Тъй като не е историческа забележителност, не знам дали изобщо я включват в туристическите обиколки на Пекин, а и ако човек е там само за ден, вероятно Забраненият град, Великата Стена и многото други интересни места са с предимство. И все пак, ако се окажете на Тиананмън и разполагате поне с двадесетина минути (достатъчни, за да я видите отвън) или пък час (за който спокойно можете да я разгледате и вътре), пресечете улицата, така че да се озовете от страната на Народното събрание, тръгнете така, че да го заобиколите и точно на срещуположната на Тиананмън страна, ще се озовете пред Операта.
А тя е прекрасна! Намира се сред огромно езеро, така че отвсякъде е заобиколена с вода. Изглежда някак нереална и дори малко „извънземна”.  А в същото време излъчва невероятно спокойствие. Входът е в края на езерото. Човек може да си купи билетче само за разглеждане и смело да тръгне по един от най-приятните за вървене коридори. Особено приятен го прави факта, че е под вода и таванът е стъклен, така че докато вървиш можеш да се наслаждаваш на сенките на вълничките, които плуват край теб. Наистина е  усещане, което си заслужава да се изпита.
След това се стига до самата сграда. В нея всичко е направено красиво, грандиозно, нямам думи да го опиша. В зависимост от това кои зали са заети в момента, с посетителското билетче могат да се разглеждат различни места.
Най-хубавата, разбира се, е оперната зала, която за съжаление не можах да снимам, заради оскъдната светлина и невъзможността на светкавицата да  я обхване цялата. По времето, когато я посетих, това беше най-модерната зала  в света, със сцена с всевъзможни и най-разнообразни функции. Освен всичко друго, тя е наистина ужасно красива и си заслужава човек да я посети, дори и да няма време да гледа определен спектакъл в нея.
На последния етаж и в   помещения, които също се намират под вода, и до които се стига през „подводния” коридор, обикновено има различни изложби, които може да се посетят.

В заключение, пожелавам на всички някой ден да имат възможността да я видят на живо!
За повече информация:
         Ако харесвате този блог и искате да сте в течение с новите постове, можете 
Или да станете мой приятел в Майспейс.

 Операта, гледана отвън:



Стъкленият таван на "подводния" коридор:


И самият коридор:

Изглед отвътре:

И още един:
 Макет на Операта гледан отгоре:

Добавете надпис

Част от експонатите от изложба на сценични костюми:











Блог класация

вторник, 20 септември 2011 г.

Без десерт?


     Концепцията за десерт не присъства в традиционната китайска култура. На китайската трапеза всички ястия се сервират едновременно и всеки яде каквото иска и когато иска. Смесването на вкусовете не смущава китайците, за тях е обичайно да отхапят парче шоколад и да допълнят хапката с ориз със зеленчуци или гъбена супа.
     Факт, който аз лично намирам за изключително забавен е, че обикновено в ресторантите носят единствено супата накрая. Абсолютно обратно на нашия навик.
Ако харесвате този блог и искате да сте в течение с новите постове, можете 
Или да станете мой приятел в Майспейс.




Блог класация

понеделник, 19 септември 2011 г.

Сиренето е сладко


Честно. Ако сте си мислили, че една от най-характерните особености на сиренето, е неговата соленост, лъжете се.
То не е сред традиционните продукти, които присъстват на китайската трапеза. Навлиза през последните години под влияние на запада, но тъй като вкусът му е прекалено странен за китайците, го правят сладко. Също така има опции за избор на вкус на шоколад или ягодка. Понякога е във формата на шоколадче (като на снимката) а понякога в малка кофичка като кисело мляко.
Разбира се, има и вносно сирене, по нашите стандарти по-скоро топено, което може да се намери в почти всеки по-голям супермаркет. То си е солено.
В някои супермаркети има и други вносни сирена, датски или френски, но те обикновено са много скъпи.
Ако харесвате този блог и искате да сте в течение с новите постове, можете 
Или да станете мой приятел в Майспейс.

„Прясно сирене” във формата на шоколадче, с вкус на ягодка:



Блог класация

Пясъчна буря


Навярно сте чували, че за района около Пекин са характерни пясъчни бури. Аз също бях, но когато ми се случи да я преживея наистина, дори не се сетих, че става въпрос за това.
Просто се събудих един ден и всичко навън беше жълто. Не сякаш е навалял странен сняг, а по-скоро като че ли някой е сложил жълто-оранжев абажур на слънцето.
Когато излезеш, изглежда нереално. Сякаш е сменена цветовата гама на целия свят или гледаш на живо стара пожълтяла снимка.
Не пречи на очите, освен при много силни пориви на вятъра, но се усеща в устата. Като цяло не е много дразнещо, но  не е и особено приятно, затова и хората обикновено ходят забулени с шалове ли поне носят парче плат пред устата си.
Разбира се, пясъчните бури изглеждат различно. Някои са минавали без изобщо да ги усетя, при други се образува нещо подобно на мъгла.
Нямам собствени снимки, затова ще предложа на вниманието Ви няколко клипчета на други хора. 
Ако харесвате този блог и искате да сте в течение с новите постове, можете 
Или да станете мой приятел в Майспейс.



Пясъчна буря, която по-скоро прилича на мъгла:





„Жълта” пясъчна буря. Обикновено такава е светлината през което и да е време на деня:


И още една „жълта”:




 
Блог класация